Лечение на заболявания от пренатоварване

Лечението на заболявания, причинени от пренатоварване, е насочено към възстановяване на засегнатите тъкани и предотвратяване на бъдещи наранявания. Тези заболявания често се развиват в резултат на продължително и повторяемо физическо натоварване, което води до увреждания на мускулите, сухожилията, ставите и костите. Примери за заболявания от пренатоварване са тендинит, бурсит, синдром на карпалния тунел, плантарен фасциит и стрес фрактури. Основните симптоми включват болка, оток, скованост и ограничена подвижност, които постепенно се влошават, ако не се вземат мерки за лечение.

 

Лечението на тези заболявания обикновено започва с консервативни методи, които включват покой, прилагане на лед, компресиращи превръзки и повдигане на засегнатата област (метод RICE). За облекчаване на болката и възпалението могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) като ибупрофен или парацетамол. Физиотерапията е важна част от лечението, като включва упражнения за разтягане и укрепване на засегнатите мускули и сухожилия, което спомага за възстановяването на нормалната функция и предотвратяването на нови наранявания. При по-сериозни случаи може да се прилагат и инжекции с кортикостероиди за намаляване на възпалението.

 

Ако консервативното лечение не доведе до подобрение, се разглеждат по-агресивни методи като хирургическа намеса. Това може да се наложи при случаи на сериозно увреждане на сухожилия, нерви или стави, когато другите методи не са ефективни. Например, при синдром на карпалния тунел може да се извърши операция за освобождаване на притиснатия нерв. В други случаи, като стрес фрактури, може да се наложи продължително обездвижване или дори фиксация с помощта на хирургични техники.

 

Основната цел при лечението на заболявания от пренатоварване е не само възстановяване на функционалността на засегнатата зона, но и предотвратяване на бъдещи наранявания чрез коригиране на факторите, довели до пренатоварването. Това може да включва промени в начина на работа, адаптиране на спортната техника или използване на подходящи обувки и ортопедични помощни средства. Превенцията играе ключова роля, като включва редовни почивки при повтарящи се дейности, правилно разтягане и укрепване на мускулите, както и избягване на прекомерно натоварване.

 

Ето най-често срещаните патологии в ортопедията и травматологията, разделени по региони:

I Горен крайник

 

 

  • Медиален епикондилит (Голф лакът): Засяга общата инсерция на флексорите на предмишницата и пронаторите към медиалния епикондил.

 

  • Тендинопатия на ротаторния маншон и Импинжмънт синдром (Subacromial impingement): Развива се при повтарящи се движения на ръката над нивото на главата, водещи до притискане на сухожилието на m. supraspinatus и субделтоидната бурса.

 

  • Теносиновит на Дьо Кервен (De Quervain’s tenosynovitis): Възпаление на сухожилията на m. abductor pollicis longus и m. extensor pollicis brevis в първия дорзален компартмент на китката.

 

  • Синдром на карпалния тунел: Компресионна невропатия на n. medianus, която често се отключва или обостря при хронично пренапрежение на флексорните сухожилия в тунела.

 

II Долен крайник

  • Плантарен фасциит: Най-честата причина за болка в долната повърхност на петата. Представлява дегенеративен процес на плантарната фасция в мястото на залавянето ѝ за калканеуса, често съчетан с образуване на остеофит (шип).

 

  • Тендинопатия на Ахилесовото сухожилие: Включва инсерционна и неинсерционна (в средната трета) тендинопатия, характерна за бегачи и пациенти с рязко увеличаване на физическата активност.

 

  • Пателарна тендинопатия (Коляно на скачач / Jumper’s knee): Микролезии и дегенерация в областта на залавяне на пателарното сухожилие за долния полюс на пателата.

 

  • Синдром на илиотибиалния тракт (Runner’s knee): Болков синдром по латералната повърхност на коляното, дължащ се на триене на илиотибиалната лента над латералния епикондил на фемора при флексия и екстензия.

 

  • Синдром на медиалния тибиален стрес (Shin splints): Периостит по протежение на дисталните две трети от медиалния ръб на тибията, типичен при бягане на твърди настилки.

 

  • Трохантерен бурсит (Greater trochanteric pain syndrome): Възпаление на бурсата и тендинопатия на глутеалната мускулатура около големия трохантер на бедрената кост.

 

III Костна система

  • Стрес фрактури (Фрактури на умората): Частични или пълни фрактури на костта вследствие на повтарящо се субмаксимално натоварване, което надвишава капацитета на костта за ремоделиране. Най-често се локализират в:

    • Метатарзалните кости (типичната марш-фрактура, обикновено на II или III метатарзална кост).

    • Тибията (предна или задна кортикална стена).

    • Шийката на бедрената кост.

IV Други структури

  • Бурсити от пренатоварване: Освен трохантерния, често се срещат препателарен бурсит (при продължително коленичене) и олекранонов бурсит (при продължителен натиск върху лакътя).

  • Ганглионови кисти: Често се появяват в близост до стави или сухожилия (особено на дорзалната страна на китката) в отговор на механично дразнене и повишено налягане в ставната капсула или сухожилното влагалище.

Запишете си час

Запишете си час, изпратете ни съобщение чрез контактната форма или просто ни позвънете за всякакви други въпроси. За повече информация, моля използвайте страницата за Контакти.

 

Запази час